Юнал Тасим е инженер и икономист. Той бе народен представител от парламентарната група на ДПС в 39-то, 40-то и 41-во Народно събрание. Към момента Тасим е ръководител от българска страна на проекта за производство на бял риган в района на Източните Родопи. Около 50 земеделци в Кърджалийско са изявили желание да отглеждат културата, като вече са подписали и договори с „Кърджали Табак". Компанията е осигурила пазар за продукцията след сключен контракт с измирската „Кюрташ", която е и най-големият износител на риган за
За възможностите, които предлага производството на бял риган разговаряме с Юнал Тасим.
-Г-н Тасим, регионът на Родопите е „запазена марка" за тютюнопроизводството. Откога датира идеята да се намери алтернатива на тази продукция?
-Още от средата на деветдесетте години аз започнах да се занимавам с отглеждане на билки, като обработваемите площи бяха около 400 дка. Тогава обаче просто нямаше пазар за тези култури. Земеделците нямаха партньори в бизнеса и всичко бе в сферата на добрите намерения. Сега обаче времената са други, имаме вече партньори, съответно и пазар и пред земеделците в региона се очертава златен шанс да печелят от земята. Всеки занимавал се с отглеждане на тютюн няма да се затрудни по никакъв начин и с отглеждането на бял риган. Трудът е около десетина пъти по-малко, а печалбата е напълно съизмерима с тази от тютюна. Още повече, че земеделците подписват договори, с които гарантират пазар за продукцията си. Вече от месец сме започнали активна работа и около 50 земеделци в Кърджалийско са сключили договори. Такива ще бъдат подписани и с още стопани. Експертите на „Кърджали Табак" са във всички общини в област Кърджали и са готови да съдействат с необходимата информация. Аз лично също се ангажирам дори да отида при всеки стопанин на крака, за да му разясня технологията на процеса. Семената се осигуряват от „Кърджали Табак" и са безплатни за стопаните. През месец май в Кърджалийско ще пристигнат двама професори от Измир, които също ще се включат в разяснителната кампания.
-Какво биха спечелили земеделците, решили да отглеждат билката?
-Технологията на процеса е далеч по-лесен от отглеждането на тютюн. При една добра година-ранна пролет, дълга и топла есен, добри земеделци ще могат да си изкарват по над 1000 лева от декар. Това разбира се ще може да стане на третата година от разработването на площите. Просто културата е такава, че на първата година добивите достигат до 30% от истинския максимум. Необходимо е поливане и добро гледане и пак казвам, при една добра година, добивите могат да достигнат до 300 кг от декар суха листна маса. Продукцията трябва да се суши и да се рони. Цената за килограм е от 3 до 4,50 лева в зависимост от качеството. Тя обаче няма как да падне под 3 лева. Цените се определят от пазара в Турция и респективно-този в Щатите. В програмата сме заложили изискване стопаните да обработват минимум 5 и максимум 15 декара. Естествените находища на бял риган в страната са именно в Родопите, затова и сме заложили единствено на земеделци от Кърджалийско. Разчитаме и на изпитани стопани, които много добре знаят с какво са захващат. Те ще могат да се възползват и допълнително от европейските програми. Вече сме водили и разговори със Земеделското министерство за допълнителна помощ от държавата.
-Какви са заложените площи по проекта?
-Договорът с турската фирма е подписан за период от 6 години, но с опция той да бъде продължен. В него ние сме заложили на 6 000 дка обработваеми площи, като квотата ни е 1 000 тона годишно. До три години сме убедени, че ние ще постигнем тези резултати. Реколтата се прибира от средата на юни до края на юли. Продукцията се сее два пъти в годината и при добри метеорологични показатели, реколтата може да се събира и два пъти в годината.
-Може ли да кажем, че билките са бъдещето на Родопите?
-Словосъчетанието „алтернатива на тютюна" е много ангажиращо. Затова и избягваме да определяме така белия риган. Но да, в бъдеще в програмата може да залегне и отглеждане на други билки. Проблемът бе в миналото, когато нямаше партньори, както и пазари. Сега ситуацията е коренно различна.
Разговора води:
Жельо МИХОВ, 24rodopi.com
Публикуване на коментар