Вежди Рашидов няма култура да бъде министър на културата. Кърджалиецът вече няма и нерви да носи с достойнство призванието „Почетен гражданин на Кърджали".
Този път оставката е най-малкото нещо, което трябва да стори, за да съхрани зрънцето, което може да закрепи концепцията на егото на твореца: Голям скулптор, голям човек!
*
Ако беше министър в Турция, щеше да подаде оставка още след скандала с депозираните милиони в „банката с големите лихви" КТБ. Да не открехваме архива за зловещите думи рашидови „Ще се самоубия, ако не си получа обратно милионите!". Да не отваряме и темата на последвалите цесии, които върнаха министъра обратно в списъка на милионерите.
Ако беше в Германия, никога нямаше да стане министър. Когато като общински съветник си ударил полицай и прокуратурата те е погнала за побой, и знаейки, че едно будно гражданско общество никога не забравя „черните" си бройки във властта, абсурдно е дори да мечтаеш за министерско кресло. Та даже правителството да изпитва остър глад за пълнеж с „твоята порода" (ако търсите в етно-религиозна посока – налучкали сте).
Ако беше в Русия, никога нямаше да стане министър заради неформалния приз „Мултак на годината". Да бъдеш на хранилка в бандитския „Мултигруп", звучеше доходоносно през 1996 година, но днес това петни горепосочената концепция на егото.
Ако беше в САЩ, никога нямаше да получи висш държавнически пост. Демокрацията не прощава на хора, подкрепили официално насилието, което лепна огромно петно на държавата. Подписът на Вежди Рашидов стои под емблематична декларация на лица, родени с турски имена, с която те подкрепят асимилацията на българските турци.
*
Всичко гореизложено може да се прости на Вежди Рашидов. Особено последното - направил го е от страх или по сметка (изпратили го в Париж).
Но надменното „Ще му дам на хориста 50 лева от джоба си да се успокои и да спре да пее" по адрес на хорист от „Йоан Кукузел", който с един пост във Фейсбук обезсмисли скъпоструващата пиар кампания на Рашидов по време на изложбата на тракийското съкровище в парижкия „Лувър", е твърде голям гаф. Да унижиш по този начин човек, труда му, семейството му, и на главата ти да не стои Тодор Живков, мутра, банкер високолихвеник и дори лошо гледащ полицай, е падение, от което не застрахован нито един човек.
На мястото на Рашидов някои ще изтичат бързо при хориста и ще поискат прошка, дори ще го направят в телевизионно студио. Други ще напуснат поста, който са оцапали, но ще си останат на твърдата позиция, че са били прави и ще извадят едни 50 лева от джоба си. Средното положение е мъка в стил „Наздраве! Колко умно го казах!" и изводът на безпристрастните странични наблюдатели как гасне една институция. Досущ като парите на Вежди Рашидов във фалиралата Корпоративна търговска банка – днешният милион никога няма да бъде като миналогодишния (Цесията е достатъчна да финтираш държавата, но не и да спасиш всичките си пари. Винаги има друг, който те е прецакал)!
24rodopi.com
Публикуване на коментар