Правителството реши да бъдат изплатени на Вели Караахмед от Рудозем 14 952 лева за погазените му човешки права в центъра на София. Той ще получи 3 000 евро обезщетения, както и 4 668 евро разходи по делото, което спечели в Страсбург.
Министерският съвет прие за изпълнение пет решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСЧП) по дела срещу България.
ЕСЧП постанови решение по въпроса за определяне на справедливо обезщетение по жалбата „Караахмед срещу България". Делото е свързано с демонстрацията на членове и симпатизанти на политическа партия „Атака" пред Баня Баши джамия в град София на 20 май 2011 г., при която имаше безредици, и с разследването на инцидента. ЕСПЧ приема, че властите не са успели да постигнат баланс в предприетите стъпки като осигурят ефективното и мирно упражняване на правата на демонстрантите и на правата на жалбоподателя и останалите молещи се лица. Следователно държавата не е изпълнила своите позитивни задължения по чл. 9 (свобода на мисълта, съвестта и религията) от Конвенцията.
На жалбоподателя е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 евро, както и 4 668 евро за разходи и разноски.
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург осъди България заради действията на представителите на "Атака" и техният лидер Волен Сидеров, които през май 2011 година нападнаха молещите се мюсюлмани пред софийската джамия "Баня башъ" с искане шумът от колоните на храма да бъде намален.
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е приел, че конвенцията за защита на основните права и човешките свободи повелява всеки да има правото на свободно вероизповедание, без дискриминация по пол, раса, етническа принадлежност. Затова приема, че има нарушение на член 9 от Конвенцията. Според съда обаче няма нарушение на член 3 и чл. 14 от Конвенцията. В жалбата си Караахмед твърди, че "груповата, политическа антимюсюлманска агресия, на която е жертва, съставлява унизително отнасяне в нарушение на правото му на свобода от такова по Член 3 от Конвенцията (алтернативно, на правото му на лична неприкосновеност по Член 8), във връзка с Член 14 – гаранцията срещу дискриминация".
В жалбата си пострадалият отбелязва, че властта с пасивното си, допускащо нападението поведение и с последвалия отказ да му признае правата на пострадал, е нарушила своите позитивни задължения да му осигури ефективна защита срещу тези нарушения. Спорната практика, която прегражда пътя на Вели Караахмед като жертва на престъплението от омраза е непряко дискриминационна, защото несъразмерно засяга именно жертвите на проповядване на религиозна/расова омраза.
В присъдата е отбелязано, че заради сблъсъците пред джамията са били образувани три досъдебни производства, като две от тях са били прекратени без повдигане на обвинения, а седмина са били подведени под отговорност по третото, без досега да е ясно дали са били изправени пред съда. Съдът отбелязва, че градският прокурор на София (по това време Николай Кокинов - бел. ред.) също е открил следствие, от което досега също няма резултат.
Вели Раиф Караахмед е роден в гр. Рудозем, на 37 години, практикуващ мюсюлманин. През последните няколко години той живее заедно със семейството си в София и редовно посещава единствената джамия в столицата - „Баня Башъ".
На 20 май 2011 г. Вели Караахмед отива на петъчна молитва (джумуа) в джамията. За него, както и за всички мюсюлмани по света, петъчната молитва е от съкровена значимост. Това е основната молитва, изпълнява се колективно и от вярващите мюсюлмани присъствието на нея се възприема като дълг.
Същият ден около 150-200 представители и активисти на партия „Атака" организират протест в непосредствена близост до оградата на джамията. „Протестиращите" носят знамена „Атака" и „Да си върнем България", пускат български патриотични песни от високоговорители, монтирани на коли.
Заедно с още 30-40 вярващи Вели Караахмед се подготвя за молитва отвън, защото в сградата няма достатъчно място. Но е нападнат. Неговата петъчна молитва така и не започва. Оказва се под дъжд от яйца и камъни, нападатели се опитват да го провокират към агресия, молитвените килимчета около него са оплюти, други горят.
„Турски мекерета. Терористи гадни. Боклуци. Еничари. Резаци. Фесове. Ислямисти. Свине", тези думи Вели чува около себе си.
Унизен от ислямофобските и расистки възгласи, уплашен за живота и здравето си, обиден от поведението на властите, допуснали това да се случи, той иска да получи справедливост. На 5 декември 2011 г. подава молба до прокуратурата, в която моли да бъде конституиран като пострадал. Оказва се, че според противоречивата съдебна и прокурорска практика, той не може да бъде „пострадал". Прокуратурата го уведомява, че престъплението по чл. 164, ал. 1 от Наказателния кодекс (проповядване на омраза на религиозна основа) е формално. Това значи, че не е необходимо от него да настъпи някакъв конкретен престъпен резултат - престъплението е довършено с осъществяване на деянието и поради това от него няма пострадало лице, съответно Вели не разполага с правата на пострадал в досъдебното производство. По този начин българските власти се оказват неефективни да защитят Вели, те го лишават от правото му, като жертва, да участва активно в наказателното производство срещу престъпното посегателство над личността му, се посочва в делото.
24smolian.com
Публикуване на коментар