Община Минерални бани може да се гордее със своя Слънчев часовник, сподели археологът доц. Красимир Лещаков, който в момента се намира на разкопки в родопската община.
„Слънчевият часовник или както археоастрономите го определят е свързан с по-друг род проекти, които имат много по-голям обхват. Докато тук сме в урбанизирана среда и съществуват едни изисквания към нас и към архитектите и изобщо към градоустройството, с крепостта на Ангел войвода не е така. Това, което и кмета Мюмюн Искендер иска, а и всички около него, е от целия връх да се направи един археологически обект, който да бъде посещаван специално. Ако до там се изгради един достатъчно добър път, да се качват посетителите не точно до крепостта горе, то ще може поне до подножието да се осигури достъп с автобуси, да се направи паркинг. Нагоре може да се направи път за „офроуд" или пътека за пеши туристи и така да се достигне тази много хубава крепост. Тя може да се разкопае, може да се експонира", твърди доц. Лещаков.
Късноримската крепост е стъпила върху тракийски основи, за което има сигурни данни. „Значи там ще има и тракийски градежи и най-вероятно с тях трябва да се свърже слънчевият часовник е с приблизителна датировка от първото хилядолетие пр. Хр. Много е интересен, единствен е в България. Доколкото аз съм се занимавал с археоастрономия, а пък и напоследък ми се наложи да попрочета малко специализирана литература, но точно такова нещо няма описано. Наистина е уникален и си е гордост за Минерални бани", категоричен е архоологът.
Според него, дори и да не показва частите на денонощието и часовете с прецизност, то той много точно отмерва слънцестоенето, т.е. началото на пролетта и началото на есенно-зимния период. Той вероятно е играел ролята и на календар, който е свързан и с овцевъдството и движението на стадата, които на Гергьовден и на Димитровден тръгват или се завръщат, със земеделието и изобщо е имал много голяма стопанска функция.
В днешните трудни времена романтиката е важно нещо, един български гражданин винаги се разпалва като чуе такива древни знания и за това, че те са ползвани от неговите прадеди. Хората са ги притежавали, защото те по същия начин, както ние се справяме с живота, са намирали пътища към разрешаване на проблемите си и са имали необходимите знания, за да живеят комфортно. Техните знания може да не са били технически като нашите, но с природата те са се разбирали много добре", допълва още Красимир Лещаков.
На снимката: Кметът Искендер и археологът доц. Лещаков
Публикуване на коментар